Секс, спорт и слънце - това са трите неща, които могат да превърнат човешкото тяло в лаборатория за естествени наркотици. В определени ситуации орнамизмът отделя свои вещества, подобни на тези на канабиса и опиума, разкрива Райнер Шпанагел, експерт по зависимостите от Централния институт по психично здраве в Манхайм. Някои хора се пристрастяват към тези естествени наркотици и дори са готови да рискуват живота си.
Някои са на солариум всеки ден, въпреки че знаят, че прекаляването с UV-радиацията може да предизвика рак на кожата. Други търсят тръпката в екстремните спортове. Трети пък са постоянно на лов за сексуални обекти. "По принцип всеки е малко по-пристрастен към тези естествени за тялото опиати - ендорфини и канабоиди, защото всеки човек има нужда щастлив", казва Шпанагел.В определени ситуации веществата, които отделя тялото, действително отговаряли на активните съставки на канабиса.
Това, което изглежда като някакво противоречие - тялото да отделя собствени опиати, към които се пристрастяваме, от гледна точка на невробиологията е доста разумно и дори може да бъде от жизненоважно значение. Например, ако при сериозен инцидент човек загуби едната си ръка, мозъкът му веднага отделя големи количества от тези вещества. "В резултат на това той не чувства болка и може дори да се чувства еуфорично за известно време. Спасява живота му в такава ситуация ", обяснява Шпанагел.
При известна група хора обаче се получава пристрастяване към естествената дрога. Не става дума за зависимост към определено вещество, както е при алкохола, никотина, хероина или кокаина, казва експертът. От научна гледна точка става дума за поведенческо пристрастяване.
Човекът се стреми да създава ситуации, при които се отделя това вещество в организма. Не всеки, който изпитва удоволствие от секса, печенето на слънце и спорта, се превръща в маниак. Само някои хора стават зависими. Свързано е с типа личност и с генетичното предразположение. Психолозите ги наричат търсачи на сензации с импулсивно поведение. Тези хора са склонни да се пристрастяват не само към наркотиците и тютюнопушенето, но също така към екстремните спортове и към всичко, което им осигурява силна емоционална тръпка.
Напоследък учените говорят все повече и за пристрастяване към интернет. Смята се, че 0,3 до 0,5 процента от потребителите вероятно са пристрастени към връзката със световната мрежа, убеден е Шпанагел. Все още няма общовалидни диагностични заключения. Признаците за пристрастяването към интернет са като при всички поведенчески зависимости. Засегнатите пренебрегват другите сфери на живота, представят се зле в училище или се провалят в работата си.
На тях, както и на зависимите от солариуми, екстремни спортове и секс, може с успех да се помогне чрез психотерапевтични подходи, обобщава Шпанагел.
