Законът против тютюнопушенето в закритите обществени места влезе в сила и още от полунощ екипи от Министерството на здравеопазването обикалят градовете и селата на лов за нарушители. Само се надяваме да не се стигне до драконовски ситуации както в някои държави, където електричари и водопроводчици биват глобявани в собствените им коли, тъй като автомобилът им е регистриран като "служебен". Настъпващите от години забрани в държави из целия свят обаче предизвикват техните опоненти да намират все по-изобретателни и остроумни начини, с които да ги заобиколят.
Дали сте ресторантьор и сте притеснен, че ще сте на загуба или сте обикновен пушач, забраната за тютюнопушенето вероятно не е любимата ви тема точно в този момент. Ако е така, може би най-малкото ще се позабавлявате на някои от следните начини, с които законодателите в разни държави успяват да бъдат надхитрени от все по-иновативните любители на това полемично растение - "nicotiana tabacum".
Ресторантьорът Михаел Виндиш от германското градче Хаузах, например, пробива три големи дупки (по естетически начин) в стената на своето заведение - една голяма и встрани от нея две по-малки, където удобно могат да бъдат мушнати главата и ръцете. Там загорелите за цигарка клиенти могат спокойно да си дръпнат набързо, като технически погледнато пушенето им се извършва извън сградата.
Малко по-сериозно се отнасят към проблема ресторантьори в Хонг Конг, които през 2009 г. решават да се поставят буквално над закона, като много от тях направо закриват своите заведения... след което ги откриват наново по високите етажи на сградите. Така клиентите спокойно вече си излизат на чист въздух и пушат на покрива - а климатът е най-малкият им проблем, тъй като Хонг Конг е на същия паралел като Хаваите. Още повече, това преместване не само започва да привлича повече клиенти, ами и наемите на високо са много по-ниски.
Американски коментатор от Мисури обяснява как, за жалост на пушачите, би било сложно да се използва аргументът, че забраната нарушава човешките права. Нито в конституцията, нито в Хартата на правата пише, че пушачите имат каквото и да било неотменимо право да извършват своя порок. Това е защото в края на 18-и век, когато са били изготвени тези два документа, тютюнът е бил ключовият износ на тогавашните колонии - на него се е базирала цялата им икономика. Тоест, би било смехотворно да пише в конституцията, че хората имат право да пушат, тъй като подобна констатация би била все едно да пише, че имат право да дишат, обяснява авторът.
Друг коментатор пък се пита: дали е по-добре да има строга забрана, строго следена с общински патрули или пушенето да е позволено, но да могат клиентите да виждат през открехнатата врата на кухнята как готвачът в любимото им квартално заведение приготвя храната с цигара, стърчаща от устните, от която в даден момент политва пепел и се приземява точно във врящата на котлона пред него тенджера. Отговор на този въпрос, за жалост, не е даден.
Холандецът Михиел Ейсбоутс пък установява Църква на пушачите в родния си град Алкмаар. Тъй като в страната свободата на вероизповедание е защитена от конституцията, новосъздадената религиозна общност се надява да избегне сблъсък със закона. Хиляди души мигновено "приемат вярата", според която вече се наричат "Свети Пушачи" и подчертават факта, че званието се пише с главна буква "П", която ги различава от събратята им "атеисти".
Разбира се, има много начини да се откаже човек от никотиновата нужда - като например никотинови лепенки, никотинови дъвки, електронни цигари и дори никотинов гел за ръце, който се попива от кожата. Но, разбира се, ясен е фактът, че заклетите пушачи не желаят никакви "лечебни решения" - те просто търсят приятното чувство на цигарата със сутрешното кафе и уханието на първия за деня дим през ноздрите; или първата след ядене цигара... или тази след гимнастичните изпълнения в кревата. Но твърде много се отклонихме от темата!
В щата Минесота някои собственици на заведения са намерили дупка в щатското законодателство. Всяка нощ те организират "театрална вечер". Всеки техен клиент е обозначен като "актьор", а зад бара се съхранява кратък "сценарий", в който е описано как в "театъра" тече "пиеса", в която ролята на "персонажите" е да играят себе си... и да пушат. А в Минесота - щом е част от театрална или филмова постановка, пушенето си е съвсем законно. Един такъв "театър" съвсем се е вкарал в духа на събитията и моли клиентите си да идват облечени в интересни костюми, а по стените си е сложил най-различни надписи, като например "отдел реквизити", където се държат пепелниците и кибритите.
Най-абсурдната част от въведената във Великобритания забрана е, че не важи за "заведения", а за всякакви "публични сгради" - съответно органите на реда я прилагат дори и в традиционните английски "клубове за пушачи", където джентълмените се събират специално с цел да дегустират различни пури и цигари, внесени от целия свят.
Най-дръзкият опит за заобикаляне на забраната в световен мащаб обаче също може да се каже, че е бил в Англия. Малко преди влизането в сила на забраната Боб Бийч, управител на кръчмата "Уелингтън Армс" в английското пристанище Саутхемптън научава за съществуването на карибския остров Редонда. Любопитното за това необитаемо островче е, че преди почти век то е обявено за независима държава от Матю Шийл - карибски банкер, който забелязва, че никоя държава не е обявила собственост над миниатюрното островче, голямо едва 250 хектара. Обявява се за негов крал и така "микронацията" влиза в световния фолклор. Век по-късно, през 2008 г., англичанинът Боб Бийч от Саутхемптън се свързва с настоящия Крал на Редонда - правнукът на Шийл, който се съгласява да обяви заведението в Саутхемптън за официално посолство на неговата държавица. Така кръчмата "Уелингтън армс" е обявена за суверенна територия и пушачите в нея спокойно отново започват да палят цигари, тъй като законите на Великобритания вече не важат там.
