Без редакция публикуваме текста, който бе разпространен до медиите от организаторите на това протестно шествие в София. Това е нашата малка подкрепа в полза на здравия разум, интелекта, просветата, науката и хората, които все още полагат усилия в тази зона. Това се случва в момент, когато студенти и преподаватели по света масово излизат на протести срещу орязването на средствата за образование.

Протестът се огласява от около 40 звънящи Будилници в ръка.

Не защото славянските първоучители са сгрешили нещо, а защото някои от съвременниците ни тихомълком тласкат страната ни към огромни и пагубни промени в науката, образованието и симейството.

Какво се случва всъщност?

В новите проекто-закони за детето и бъдещият за детските съдилища, се предвижда да се отнемат всякакви възпитателни права от родителите и учителите и те да се възложат на съциалните работници и точно една определена мрежа от финансово заинтересовани НПО-та. Сътоветно семейният живот се формализира от стриктни правила, които ние ще бъдем дръжни да изпълняваме под диктата на тези лица. Алтернативата? Децата ни да бъдат отнети.

Европейският съюз иска от България да сложи Науката, технологиите и икономиката на знанието да станат приоритет на новите Оперативни програми на ЕС, които да налеят 14 млрд. лв. в нашата икономика. Какво отговаря правителството? Че асфалтът е по-ценен от сивото вещество и изключва напълно бразованието и науката от тези средства? Защо тихомълком то отказва да впише в Оперативните програми, това което за което ЕС настоява да даде приоритетно пари? Защо правителството не обяви публично своите аргументи?

Когато някой разглежда новия закон за предучилищното и училищното развитие, първото впечатление е, че математическите, природонаучните, техническите и езиковите гимназии са разгневили някого и той е решил да ги разруши веднъж завинаги. Същото важи и за помощните училища.

Защо протестираме всъщност?

Защото в областите деца – образование – наука цари е създаден пълен хаос, целящ финансовият интерес на странични играчи.

Протестираме, за да спрем на 23-ти пагубните процеси и да имаме вече истински празник на 24-ти май.

Заради децата, заради образованието, заради науката!

Защото ВЯРВАМЕ, че уличните изяви и медийният натиск трябва да се правят ПРЕДИ да се вземат лошите решения, а не когато настъпят фатални последствия.

Примери: когато през далечните 2002-2004 г. се взе решение парите за помощ от ЕС да отидат за ниско-технологични мерки (или така да се разпределят, че просто да се откраднат) никой не протестираше, но впоследствие започнахе да се жалваме: „Защо няма пари за наука?“ и „Защо няма пари за образование?“.  Сега е 2012г. и за новия период 2014-2020 се планира същото нещо. Дали пак да си мълчим? Или да ревнем с пълен глас – негли властимеющите променят нещо в оставащите до крайното решение 2-3 месеца. Все пак сега му е времето, нали? Ако после се жалваме – договорът с ЕС ще бъде вече сключен, нали?

Когато преди 10 години се реши, че техникумите не са вече необходими, не си дадохме сметка, че поне половината от инженерните кадри идват от тях. Когато едни чужди мрежови организации настояваха програмата за природни науки в училищата да се намали 3 пъти (и успяха), надали предвиждахме, че народът ни ще се напълни със стотици хиляди безработни филолози, прависти, ПР-и и HR-и , докато специалистите станаха кът. Че когато селата ни се наводняват от безстопанствени язовири, в дирекцията инспектираща язовирите е останал само един хидроинженер, и то на 71 години?

Когато във Франция въвеждат нов закон за детето никой не предвижда че с развързани ръце всесилните социални работници на година отнемат по 75 000 деца (СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ ХИЛЯДИ ДЕЦА) от изконните им семейства, като общо 300 000 деца са под опеката на социалните служби. Френският Инспектор на социалните услуги сам казва, че половината от
тези 300 000 деца са били отнети неправомерно, а 25% от тях, т.е. Общо 75 000 деца изобщо не са се нуждаели от такава мярка!!!??? Френският Защитник (омбудсман) на децата – г-жа Мари Дерен твърди, че в момента във Франция 48 600 от децата, които принудително не живеят с родителите си, не са в приемни семейства а в различни по вид институции – главно интернати.

Искаме ли да предизвикаме същия ефект и в нашата държава, когато в

Европа вече има движение за отказване от този сгрешен модел?

Какво ще загубим, ако днес не се събудим да протестираме?

Законът за предучилищното и училищното образование ще довърши ликвидацията на техническите гимназии (техникумите), ще неглижира отличните ни математически, по изкуствата и езикови държавни гимназии и ще промотира тъй фино и преференциално частното образование, че скоро без да искаме ще открием, че друга качествена алтернатива за нашите деца не е останала.

Ще пострадат силно помощните училища и тези за деца с увреждания.

Проекто-законът за детето ще лиши автономността на семейството от държавата и вместо

родители и деца заедно да си решават проблемите; тези решения ще се взимат в името на „най-добрия интерес“ от .... някои НПО-та на групировки, както и всесилните дейци на социалното министерство, убили в интернатите 531 деца през последните 4 години. Искаме ли децата ни до отидат в Могилино или в Плевенския дом за деца, защото не сме изпълнили нечие всесилно предписание по отглеждането им. Смятаме ли, че корумпираната държавна машина е по-добрият родител?

Пак няма да има пари за наука, технологии и образование, независимо че приоритет №1 на Европа 2020 са именно науката и технологиите. Ще има пари „като че ли за“ наука и образование, които ще се усвоят чисто и просто от поредните НПО-та, както и малките и средни предприятия на министри, депутати и кметове. Къде в Оперативните програми са разписани финансите за Училища, Университети и Академии? Къде го има малки предприятия без никаква техническа и научна компетентност или материална база да творят хай-тек, докато учените в институтите мизерстват? Не виждаме ли, че се подготвя поредната кражба от партийни фирмички?

До кога ще е това?

До 2020 година от Рождеството на Иисуса Христа – срамно е нали?

Ще го допуснем ли? Или ще излезем и ще зазвъним с будилниците си, и ще кажем ясно:

Искаме друга България! България на свободните и щастливи деца, на успешните и полезни даскала, на силните университети и на ефективната наука!

Дали?

Отговора ще даде нашата воля, а не тази на мрежарите и мутрите.

СЕГА Е НАШЕТО ВРЕМЕ, докато е предизборна година и ... поне днес управляващите се съобразяват с избирателя – тоест НИЕ.

После, ще забравят пак, докато не им напомним.

Елате на протеста на БУДИЛНИЦИТЕ, нека да събудим приятелите, колегите, сънародниците ни със звъна на нашите хубави, добре навити будилници!

Преди да е късно! Докато е време!

На 23-ти май, в навечерието на 24-ти, от 17.30 ч. от станция на метрото „стадион Васил Левски“ ще тръгне:

Маршрут: по ул. „Граф Игнатиев“ - Паметникът на Патриарх Евтимий (Попа) - пл. „Славейков“ и по ул. „Дякон Игнатий“ до градската градина пред Народния театър. На всяко от тези места ще има „Будилниково надсвирване“. Плакати плакети и раздаване на брошури. Обясняване на целите на протеста.

Нашите съвсем конкретни искания:

ñ     Оперативни програми за наука и образование.

Изискваме две оперативни програми:

1. Наука и технологии – 3,5 млрд. евро

2. Образование – 3,5 млрд. евро

Които съвместно да обхванат 50% от исканите финанси за Оперативни програми на ЕС.

ñ     Спиране на законодателния хаос в областите: деца, образование и наука.

Отказ от промотирането на този проекто-закон за детето.

Отказ от новия закон за предучилищното и учелещното обраование. Създаване на нов, така, че да се влючат поне: правото на децата да се наиграят до навършване на 7 г., повишаване статуса на мат. гимназии, техн. гимназии, допускане на домашно и индивидуално образование. Спиране работата по нов закон за висшето образование до постигане на консенсус.

Закон за академичното развитие: въвеждане на обективни, национални критерии за защити и хабилитации, безпристрастни журита, възможност учените сами да инициират хабилитация или защита, възможност за национално признати научни степени или титли.

ñ     Гаранции за чиста природа

Като: отказ от промените „Цеко Минев“ в закона за горите. Отказ от сондирането за шистов газ.

Организатори:
- Федерация на Университетските синдикати (ФУНИС) ,
- Сдружение на младите учени „Когито“,
- Национална мрежа на родителите,
- Гражданско движение за либерализация на образованието,
- Сдружение за европейско качество във висшето образование,

За контакти:

Петко Тодоров             тел. 0878/722-477

проф. Емилия Рангелова     тел. 0886/601-940

Калин Костов               тел. 0889/775-884

Гаяне Минасян            тел. 0887/886 060

Явор Ганчев                         тел. 0898/675-625

Христо Лафчиев                   тел. 0878/743-489