Емил Кокалов

Мъж на хемодиализа с над 90 процента загубена работоспособност живее с 220 лева месечно. Употребяваме „живее“, макар при посочената цифра това да е твърде спорно. Емил Кокалов е на 53 години. Бивш учител по математика. От 14 години е на хемодиализа. Бъбреците отдавна не му служат. Подлага се на хемодиализа три пъти в седмицата-понеделник, сряда и петък. В промеждутъците качва 5-6 килограма, защото не отделя урина. Болестта е превзела живота му и подчинява делника му. Кокалов обаче не е сломен. Дори, докато споделя историята си, често усмивка цъфва на умореното му лице. Разказва без самосъжаление, с някакво нечовешко спокойствие.

Твърдо е решен да извоюва достоен живот и права за инвалидите. За него е срамно хора, които са болни и нетрудоспособни да получават мизерна помощ от държавата.

В цифри. Инвалидната му пенсия е 190 лева. Допълнително получава интеграционни добавки. За транспорт 15 процента от Гарантирания минимален доход (ГМД) , за диетично хранене и лекарства -20 процента от него, за информационни и телекомуникационни услуги -20 процента. За справка - от 9 години ГМД не е актуализиран и е 65 лева. За ви спестим пресмятането, това означава точна 9.75 лева или 5 евро за транспорт, толкова за храна и лекарства. 13 лева или 7 евро за телефон. Общо 32.50 лева. И това за болен човек с безпощадна диагноза, който и да иска, не може да работи и да изкарва сам прехраната си.

Кокалов се надява на правителството. Изпратил е писма до министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, до министър – председателя Бойко Борисов и до президента Росен Плевнелиев. С искане за промяна в Закона за интеграция на хората с увреждане.

Надява се да му отговорят. Ако го неглижират, ще се обърне към Европейския парламент.

По време на изборите миналата година той е говорил за проблема и с Бойко Борисов, и с Цветан Цветанов и с Росен Плевнелиев. Всички демонстрирали загриженост и обещали, че ще направят всичко по силите си интеграционните добавки да се изчисляват на база минимална работна заплата. Може би са забравили, затрупани с далеч по – важни държавни дела.

Кокалов не знае докъде ще стигнат усилията му. Уповава се на Бог и висшата справедливост, която, сигурен е, рано или късно ще възтържествува.

Христина Котларска