Най накрая, някой ще се грижи за Нефизе Яшаре

Хасковската бездомница Нефизе Яшар, известна като жената с торбичките, най-накрая намери постоянен дом след години скитане по улиците. В края на миналата седмица Нефизе е настанена за живот и лечение в дома за хора с психични проблеми в Пъстрогор. Нефизе страда от шизофрения. 

Това бе единствената възможност за жената, тъй като поради заболяването не може да бъде обгрижвана в други социални домове. Тя е и малко над 40-те, което пък прави невъзможно настаняването и в старчески дом. Отделен е въпросът, че социалните домове в страната са претъпкани и нямаше място. 

Шефката на хасковската социална служба Златка Караджова обаче направи и невъзможното да бъде намерен дом на несретницата. Именно драмата на Нефизе бе случаят за „добре дошъл“ за Караджова при назначаването и като социален шеф в края на 2010-та година. 

За случаят заслужава да се припомни, защото на практика, тогава бе спасен човешки живот от хора, които излязоха извън служебните си рамки и проявиха все по-дефицитната човещина.

На 16-ти декември 2010 г, в редакцията ни позвъни шефката на ЦСМП д-р Петя Радева с молба да и помогнем да спаси бездомница от бяла смърт. Жената нощувала на пейката на автобусна спирка в лютия декемврийски студ. Линейките били сигнализирани от гражданин, отишли на място, но Нефизе отказала да се качи. Радева пък отказала да се примири. И се обърна чрез медиите към гражданската съвест на хасковлии. 

Нефизе дори не беше на пейка. Спеше на земята, бавно покривана от обилния сняг. Прие да поговори с нас, но истински повярва на Отец Златко от близкия храм „св. Архангел Михаил“. Покъртен от гледката Отецът взе жената с личната си кола и плати от джоба си 40 лв за нощувка в хотел „Родопи“. През това време уведомената от нас Златка Караджова, навърташе телефон след телефон. За времето от 20 часа на 16-ти, до 7 сутринта на 17-ти, бе осигурено приемането на бездомницата за месец в психодиспансера в Болярово. Там Нефизе прекара зимата, поради липса на друго място за подслон. В Хасково няма кризисен център, който да приема подобни случаи. 

После започна година и половина ходене по административните мъки. Оказа се, че Нефизе има 7 живи роднини. Бе взето съгласието им жената да се попечителства от социалните. Споразумението бе ратифицирано в хасковския съд. Последва изваждане на ТЕЛК-ово решение и уреждане на място в претъпкания дом в Пъстрогор. С непрекъснатите усилия на социалните, процедурите се придвижваха в съкратени срокове. Дори и съкратените срокове в България обаче гълтат много време. 

Нефизе продължаваше да нощува по пейките, после си спретна кътче пред хасковският бизнес център, за ужас на лъскавите бутици там. Хората обаче проявиха разбиране и не поставиха въпроса на или-или. Човещина прояви и общинска полиция. Оттам организираха почистването на тези „кътчета“ и извеждането на жената от идеалния център. В отношението си към бездомницата, униформените за щастие съблюдаваха не буквата, а духа професионалните си задължения. А по целия свят те са, да бъде помагано на хората. 

След година и половина, сагата приключи. Далеч от идеалното, но така е само. За живота е необходимо просто мъничко съхранено човешко достойнство.

Г. Христов

Последното обиталище на Нефизе-пред бизнесцентъра

Години наред болната жена нощувала на земята

Довери се само на Отец Златко/ с шапката вдясно /

Жената бе настанена в хотел. От миналата седмица, жената няма да зависи от милостта на околните