Валери Абозов и Веселин Иробалиев (отляво надясно)

Веселин Иробалиев и Валери Абозов са хасковските крале на сърфа. Често могат да бъдат видени да опъват платната във водите на язовир Тракиец. Веселин е на 56-години, работи като стругар. 36-годишният Валери се занимава с индустриална електроника.

Веселин Иробалиев и Валери Абозов, сърфисти

Вярно ли е, че карането на сърф натоварва тялото по-добре от фитнеса?

Валери Абозов: Да, няма мускул от тялото, който да не участва. Няма дебел сърфист.

Кога се качихте за първи път на сърф?

Валери: Преди три години. Тръгнах по най-трудния начин. Бяхме на Арапя. Един приятел имаше много стар сърф. Модел от 80-та година, страхотна антика. Трудно се караше този сърф. Нямаше никакви условия за сърф, дори за тези които умеят да карат. Мъчех се да се кача. Падах много пъти, накрая изтощен от умора, излязох от водата и заспах като заклан.

Веселин Иробалиев: За да станеш средно добър сърфист, трябва да паднеш поне 10 000 пъти.

Валери: За това си е извоювал славата на труден спорт. С подходящ учебен сърф, платно и учител можеш да се научиш много бързо. Не знам дали тогава въобще успях да се задържа. Вятърът беше много слаб и имаше вълни. Уиндсърф се кара по-лесно, когато няма вълни. Веселин: Моето първо качване беше преди 30 години. По онова време нямаше откъде да си купиш сърф. Първата ми дъска бе от клуба в Мичурин, днешно Царево. Поканиха ни оттам да си вземе дъски, които са почти за брак. Казаха, че можем да минем да ги приберем, без да се обаждаме. Онези дъски нямаха нищо общо със съвременните. Бяха дълги 3.60 метра. Огромни, като параход. Сега караме сърфове под 2.5 метра.

По-интересно бе не първото ми качване, а първото ми тръгване. Качваш се- падаш, качваш се-падаш и в един момент се задържаш, но не се движиш. Бяхме на Каваците. Малко по-малко обаче вятърът започва да ме носи към мрежите, но се измъкнах. Там имаше и сърф училище, но аз се имах за всемогъщ и го отсвирих.

Скъп спорт ли е сърфът?

Валери: Среден клас дъска е около 1 500 лева. Платното- поне 700 лева, мачта още толкова, 300 лева за гик. Обувки, ръкавици, неопрени. После сменяш колата, защото сърфът не влиза в старата. Знаете ли как сърфист си избира кола- ако може дъската да влезе в нея, това е неговият автомобил. Накрая купуваш каравана. Ние сме на тази фаза. Ходим на ветровити места и палатката не върши работа. Не можеш да мъкнеш сърфа с всичките му прибавки и по хотели.

Сърфът не е увлечение, а начин на живот. Преди да загасим компютрите, проверяваме един платен сайт за прогнозата за времето във всяка една точка по света. Тридневна, разбита час по час. С информация за скоростта на вятъра, температурата, облачността...

Защо предпочитате да карате сърф в Турция и Гърция?

Валери: Там се кара най-добре. Вятърът е много по-плътен и постоянен.

Избягвате вълните. Все пак не сте имали желание да се пуснете по тях?

Веселин: За да стигнеш до там, да караш по вълните, трябва да си много добър. Ако 30 години си карал ЗАЗ и те пуснат на S класа, ти няма да можеш да я запалиш. Едва от 2 години карам по-съвременни дъски.

В уиндсърфа има различни направления-някои искат да развиват скорост, други карат на вълни, има такива, които правят фигури. Ние караме свободно, без зрелищни изпълнения, с леки подскоци и бърза скорост.

Карате без риск.

Веселин: Попитайте ме какво се случи в неделя на язовир Тракиец. Паднах и яко се ударих в ребрата. Вятърът беше по-силен и допуснах грешка, не успях да реагирам. Точно тези пориви на вятъра ги няма в Турция. Уиндсърфът не е опасен спорт, а екстремен. Най-голяма опасност има за тези, които карат на вълни. Правят салта, скачат по 7 метра. Често се връщат със счупени ребра, ръце, крака. Един приятел сърфист лежи със счупен крак след последното ни каране в Турция.

Но е голяма болест. Запалиш ли се веднъж, вече никога не можеш да си лежиш спокойно на плажа. И край с хотелите.

Караме от февруари до декември. Само да духне вятър и всички сърфисти отиват да карат. Плановете ни се определят от това дали ще духа вятър. Жените също са с нас. Подкрепят ни. Доволни са, че цяло лято са на море. Повечето от тях също карат сърф. 

Предполагам, плувате много добре.

Валери: Ще те изненадам, но повечето сърфисти не могат да плуват. Включително и аз. Мога на къси разстояния. Нямам нито техника на плуване, нито издръжливост.

Веселин: Когато паднеш от сърфа, се отделяш от него на максимум 2-3 метра . Но трябва да стигнеш до дъската по най-бързия начин, защото вятърът малко по-малко я отнася.

Колко километра може да изминете със сърф?

Веселин: Например на язовир Тракиец вземаме дължини от 1 -1.5 километра. Но това го минаваш милон пъти-докато духа вятър и имаш сили да държиш платното. Изминаваме средно около 15 километра. Но това не е най-важното, а удоволствието, който изпитваш. Мен най-много ме кефи моментът на тръгване. Когато си безкрайно натоварен и дебнеш вятъра.

Валери: Мен ме изпълва моментът, в който дъската не плува във водата, а скоростта е толкова висока, че изскача отгоре и започва да се плъзга по водата. На 90 процента си във въздуха. И се движиш с 30-40 километра в час. Тогава управлението олеква и се кефиш на скоростта.

А що се отнася до разстоянията в Дъбник един приятел мина 80 километра за ден. При максимална скорост 56 километра в час.

Къде имате желание да карате?

Веселин: Не искам да ходя далече. Ако има начин да се преместя на брега на Тракиец, ще ми е достатъчно. В село Николово например. Но трябва да се работи. Да се яде. А сърфът е скъпо удоволствие. Онзи ден като се изплющях на язовира, скъсах прозорец на платното,а смяната му е 60 лева.

Валери: Искам да карам на Фуертевентура на Канарските острови.

Споделете интересна случка по време на каране на сърф?

Валери: Миналата година, без вина, станахме известни. Покрай една спасителна акция на Гражданска защита. Имаше много силен вятър на язовир Тракиец, около 20 метра в секунда. Весо караше, но падна. Базата се беше откачила от сърфа и той се мъчеше да я сложи. По същото време виждам, че идва лодка. Казвам на Веселин: „Изчакай, ще ти помогнат.“ Оказа се, че са от Гражданска защита, някой ги е викнал по сигнал. Идват и без да питат решават, че Весо бедства. Започват да го вадят, той се видя в чудо. Взимат го в гумената лодка. Вятърът обаче я блъска в скалите и тя се пука. Весо има казва откъде е най-безопасно да излязат. Когато стъпили на суша, той ги попитал защо са дошли. А те:“Нали ни извикахте.“ „Търсете си човека, който трябва да спасите, не съм аз“. Оказа се, че сигналът е подаден от жена от Пловдив, чийто съпруг бил на острова. А той, човек, пие си биричката и не дава никакъв сигнал, че бедства и иска да бъде спасен. Поне три пъти минаха покрай него. Той не е бедства, а си пие бира. Може и да не е искал да се прибира.

Веселин: Тъй като лодката на Гражданска се спука, викнаха екип от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, мои приятели. Те изкараха пловдивчанина. Отгогава, когато ме видят се шегуват:“Айде, кога ще те спасяваме пак?“

Интервю на Христина Котларска

Валери кара сърф на язовир Тракиец

Веселин е сред ветераните в страната

Валери Абозов в Турция