Иван Ванчев

Имало е изготвена заповед за арест на окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев по време на аферата с подслушването на шефката на Окръжния (по онова време – на районния) съд Миглена Тянкова. Във върховната прокуратура било образувано дело за изнудване, готвели се да претърсят кабинета, жилището и вилата на Ванчев.

Това става ясно от публикация в „Правен свят“. Изданието пише за отложеното на днешното заседание на Висшия съдебен съвет решение за съдбата на окръжния прокурор на Хасково. Той бе отстранен от длъжност за 6 месеца през октомври миналата година по искане на главния прокурор Борис Велчев. Бе образувана и тричленна дисциплинарна комисия, която да разследва поведението на магистрата. Днес комисията е представила резултатите от проведеното разследване, но Висшият съдебен съвет не е успял да вземе решение по казуса. 6 от членовете на съвета са подкрепили предложението на Борис Велчев да бъде отстранен Ванчев от поста. 12 обаче са гласували против.

На практика за първи път висшият орган на съдебната власт се противопоставя така решително на главния прокурор. От тримата членове на дисциплинарката пък двама отхвърлят предложението на главния прокурор като недоказано и необосновано, а един го подкрепя.

Така решаването на казуса „Иван Ванчев“ остава за следващото заседание на 7 юни.

Кратка хронология на скандала (По „Правен свят“):

През август 2011 г. Иван Ванчев наема детективска агенция от столицата. Задачата е била – да проследи и заснеме срещи на Миглена Тянкова в София, от какъв характер са те и най-вече дали са интимни. По телефона Ванчев се представя само по име, не казва на агенцията какво работи.

На 28 август 2011 г. детективът Николай Стоянов заснема среща на Тянкова с председателя на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, която се състояла в кафене в градинката на Софийския университет. Детективът докладва, че срещата е била делова. След нея Тянкова е отишла в заведение в центъра на столицата, където се видяла с члена на ВСС Стефан Петров. Този път срещата била приятелска. И двата разговора са били заснети, последният детективът успял и да подслуша, но разказал после на Ванчев, че срещата с Петров не била нито интимна, нито делова.

През септември Ванчев отново потърсил детективската агенция. Предстояло пътуване на Тянкова в столицата, трябвало да присъства на тържеството по случай 20-годишнината на ВСС.

Николай Стоянов проследил председателя на Хасковския окръжен съд до резиденция Бояна, където се провежда честването на ВСС, после тя и още десетина души отишли в ресторант "Етно" в центъра на София. Детективът седнал на съседна маса и поддържайки телефонен разговор с Ванчев, разбрал, че това са колеги на Тянкова. Между тях обаче бил и заместник-председателят на парламента Анастас Анастасов. Стоянов направил няколко видеозаписа на срещата.

След нея Тянкова, придружена от двама мъже, отишла в хотел "Романтика" в Драгалевци. След като тримата влезли в сградата, Стоянов отново се обадил на Ванчев и му докладвал. Прокурорът поискал да знае дали пред хотела има паркиран автомобил с номер, който изрецитирал. Получил потвърждение, че наистина има такава кола. Не след дълго Тянкова, сама, напуснала хотела и шофьорът й я откарал в друг хотел в центъра, където била отседнала. На сутринта отпътувала за Хасково. За услугите Ванчев платил на агенцията близо 2000 лева.

Дисциплинарният състав разпитал детектива Николай Стоянов. Той заявил, че не е знаел какво работят Ванчев и обектът – Тянкова. Не е давал записите от срещите й на никого, защото пазят дискретност заради клиентите си.

Миглена Тянкова също е била разпитана. Споделила, че от прокуратурата научила, че е следена. На 8 и 9 ноември била на семинар в София, завръщайки се към Хасково по телефона й се обадила прокурор Катя Антонова от ВКП. Казала, че спешно трябва да говорят и че ще й прати кола на ГДБОП. Антонова казала на съдийката, че от два месеца е подслушвана и всичките й разговори са записани, всяка нейна среща се заснема. Добавила, че зад всичко стои Иван Ванчев, че прокуратурата е иззела материалите от детективската агенция и от жълт вестник. Антонова казала още, че имало заповед за арест на Ванчев и за претърсване на всички кабинети, апартамента му и вилата. Добавила, че има образувано дело за изнудване. Наблюдаващият прокурор разпитал Тянкова, като по време на разпита Катя Антонова била там, влизали и излизали различни хора, между които и Роман Василев. Тянкова казала на прокурорите, че като пострадало лице има право да се запознае с материалите, но те не й разрешили, защото имало класифицирана информация. Добавили, че от септември била пазена от ГДБОП. В края на разказа си пред дисциплинарния състав Тянкова казала, че Иван Ванчев не би направил нещо, с което да я изложи или злепостави.

Ванчев от своя страна отрекъл да се е интересувал от личния живот на Груев, Петров и Анастасов. Прокурорът добавил, че се обърнал към детективската агенция, след като получил анонимни писма, в които се твърдяло, че имало нещо нередно в поведението на Тянкова. Подозренията му нараснали, след като тя отменила съвместна почивка на морето и заминала за столицата. Твърди, че от прокуратурата му се обадили и му казали, че детективската агенция предала записите от срещите на Тянкова на жълтата преса. Отношенията му с Тянкова били лични, не били морално укорими, защото не са обвързани с друг брак и никой нямал право да се намесва в личния им живот, дори под формата на дисциплинарно производство. Адвокатът му изтъкнал, че не е престъпление да наемеш частни детективи, а личните отношения между гражданите са неприкосновени по закон и Конституция.

Председателят на дисциплинарния състав Костадинка Наумова, обаче, е на особено мнение. Според нея с действия си Ванчев е създал впечатление и съмнение, че нерегламентирано използва службата си за решаване на лични проблеми. Още повече, че възлагането на следенето на интимната си приятелка е осъществено от магистрат с богат административен опит, познат и ценен сред магистратските среди. "Публичният авторитет на административния ръководител изисква от лицата, упражняващи такава власт, да притежават безспорни лични стандарти и то в степен, значително по-висока от общоприетата спрямо останалите редови членове на професионалната общност. Призванието на съответната ръководна длъжност подлага поведението на магистратите, които я изпълняват, в или извън службата им на значително по-строг контрол и ограничения. Това е абсолютно необходимо, тъй като обществото свързва укоримите прояви на публичните фигури не само персонално с личността, но и с авторитета на съдебната власт като цяло", пише още Костадинка Наумова.

Тодор Кръшков