Бразилският посланик, кметовете на Ивайловград, Любимец, Свиленград и Харманли, областият управител и шефът на БЧК Христо Григоров пред бусовете с бразилски боб

България и Бразилия имат много общо помежду си. Първото, разбира се, е Дилма (Дилма Русеф – президент на Бразилия, която е от български произход – б.р.). Оказа се, че имаме и друго общо – бобът“. Това каза на официалната церемония по предаването на дарението от южноамериканската държава в сградата на областната администрация посланикът на федеративната република Уошингтън Луис Перейра-де-Соуза. По думите му това е традиционната храна в Бразилия. Днес той пристигна в Хасково, придружен от втория секретар на посолството Едуардо да Роша Галвао, за да връчи дарението от 3 тона бразилски боб за пострадалите от наводнението на 6 февруари общини в региона. Дарът бе приет от кмета на Свиленград Георги Манолов, заместник кметът на Харманли Минка Стоянова, кметът на Любимец Анастас Анастасов. В голямата зала на областната администрация гостите бяха посрещнати от губернатора Ирена Узунова. На церемонията присъства и председателят на БЧК Христо Григоров.

Това е второто дарение за пострадалите от наводненията в Хасковско, което прави Бразилия. Дни след потопа оттам пристигна парична помощ от 50 000 долара, по-голямата част от които бе незабавно използвана за купуване на храни дрехи и други неща от първа необходимост за пострадалите.

Посланикът съобщи, че по същото време и в Бразилия е имало наводнения. Но за разлика от България там те се случвали всяка година, което принудило правителството им да държи храни на склад.

Ирена Узунова благодари на Уошингтън Луис Перейра-де-Соуза за щедрия жест и уточни, че това е първият посланик, който идва на място. Тя му подари луксозно издание „1000 причини да се гордеем, че сме българи“. Посланикът върна незабавно жеста, като подари на губернаторката грижливо опакован пакет. Оказа се, че това е портрет на президента на Бразилия Дилма Русеф.

След церемонията Узунова придружи посланика до най-пострадалото от наводненията населено място – харманлийското село Бисер.

Тодор Кръшков