Ставаме сутрин. Пътуваме за работа. Работим. Пътуваме за вкъщи. Спим. На сутринта ставаме, пътуваме за работа ... Ден след ден, като роботи. Сн.: Даниела Йорданова

Автобусът като средство за транспорт е проблемна и неприятна тема. Общественият транспорт, като място на действието може да се каже, е скучен избор. Какво толкова има да се случва там – някакви хора се качват, обезличени с титлата пътници, возят се от тази до онази спирка. Времето, прекарано в това състояние загубено ли е за хората? Те няма какво да правят, освен да се повозят послушно, докато дойде време да слязат и отново да придобият собствената си посока и идентичност.

Интересна работа, при така описаното обезличаване, човешките качества пак изпъкват, даже по-ярко. Гледай сега – някой зяпа през прозореца, друг е обърнал поглед навътре и потънал в себе си не забелязва, че го бутат и се бута, някой чевръсто се намества на освободеното място, младежът там се е вторачил в момичето с голямо деколте, което не вдига поглед от книгата. И всички те се подрусват заедно според неравностите на пътя и залитат дружно в една посока на завоите.

Дали разбрахте, че става дума за танц? Стилът е модерн, „Автобусът” бе игран от формацията на ТАНГРА на фестивала на камерния танц този уикенд. Тук няма да става дума за класиране, а за нещо по-интересно. Стилът модерн е обратното на класиката, общо взето, обясни хореографът Дорина Инджова. Ако класиката е извисяване, модерн приземява нещата. И костюмът е обратното на атрактивен, тематиката е социална, психологическа, неща от ежедневието – по-скоро тягостни неща. Защо тогава „Автобусът” е така впечатляващ?

„Дори не го изиграхме добре, не бяхме еднакви, какво толкова му харесват”, недоумяват танцьорите, след като получават поздравления от различни страни.

Може да е, защото танцът е така различен от всички други в този ден.

Може да е заради никаквия костюм, който е изненада сред пъстрата поредица сатени, дантели и джуфки.

Може да е, защото мрачното и абстрактно послание, предадено съвсем отчетливо от така красиви тела, да облекчава хората в собствените им тягостни мисли.

И друго може да е, изкуството не дава отговори, по-скоро ни кара да си задаваме въпроси. На кой автобус да се качиш, на коя спирка да слезеш, с кого си в една посока, усещаш ли завоите...

Мира Захариева