Това не е мъдрият султан. Това е Симеон Дянков

Българите развързаха кесията за Великден напук на кризата. За четирите почивни дни по празниците сме похарчили близо един милиард лева. Това сочат данните за оборотите, които касовите апарати вече изпращат в реално време до данъчните. Най-много пари са хвърлени за ядене и пиене.

Из вестниците

Живял едно време един султан. Много му трябвали пари и решил да вдигне данъците. Вдигнал ги и пратил везира да види как народът приема тази непопулярна мярка. Везирът се върнал и докладвал: „Псуват и работят, Ваше Величество”.

„Вдигни данъците още!”, наредил султанът.

След няколко дни отново проводил везира на проверка.

„Още повече работят и още по-страшно псуват”, докладвал пратеникът.

На третото вдигане на данъците везирът се върнал и усмихнато докладвал: „Поданиците са го ударили на веселба, май вече свикнаха”.

„Явно прекалих, намалявай данъците веднага!”, наредил султанът.

Разпознаваме ли се в тази приказка?

Когато хората псуват и негодуват, значи все пак хранят някаква надежда. А ние, българите, сме световно признати като една от най-нещастните и най-мрънкащи нации в света.

Но какво става, когато българинът махне с ръка и го удари на ядене и пиене?

Намаляват им данъците?

Не, това се случва само в приказките. И евентуално в съседна Гърция, където също го удариха на ядене и пиене по Великден. Там дори безработните получиха по 300 евро бонус за празниците.

Приказките си приличат по това, че завършват щастливо.

По стара традиция ние ще направим изключение.

Щастливият край на приказката ще е за някой друг, за нас ще остане само гадното й начало.

Тодор Кръшков