Европейската комисия ще поиска въвеждането на минимална работна заплата в държавите, където тя не съществува и ще поиска увеличение на минималното месечно заплащане в страните, където то е твърде ниско.
Предложението ще бъде направено утре, съобщава електронното издание EurActive, цитирано от Дарик.
По последни данни повече от 8% от европейците работят за заплати, които са под линията на бедността. Рискът от това работата да не те спасява от бедност е голям, ето защо властите повдигат въпроса на високо равнище. Определяйки равнище на минимално заплащане се предотвратява риска от рязко падане на цената на труда, пише списанието.
В повечето европейски държави минималната работна заплата съществува като стандарт, но тя варира значително като размер. В Румъния например, тя може да е по-малко от една четвърт от средната заплата, докато в Ирландия минималната заплата се равнява по размер на половината от нормалната заплата.
У нас минималната работна заплата бе увеличена на два пъти през последната година, като от 1 май тя ще бъде 290 лв. Прагът на бедност в България е 236 лв. Миналата година бизнес и синдикати влязоха в остър спор по увеличението на минималната заплата.
Група от държави като Германия, Италия, Австрия и скандинавските страни нямат минимална работна заплата. В Италия и Австрия минимална работна заплата има само по колективни трудови договори. В Германия обаче близо една трета от работниците нямат право на минимална работна заплата.
По отношение на държавите, в които равнището на заплащането се възприема като твърде ниско, предложението на еврокомисарите е да има увеличение на заплатите, за да може по този начин да се подсигури интереса на работниците да остават на сегашните си позиции, в държавите, в които живеят. Минималните работни заплати в страните от Европейския съюз трябва да са такива, че да се запази конкурентоспособността на икономиките.
Предвиждат се промени и по отношение на облагането на доходите с данъци, което ще понижи разноските по заплащане на труда, а от там би трябвало да подпомогне процеса по разкриване на нови работни места. Вместо от доходите на работещите, по-голямата част от данъците може да идва ако се облага повече потреблението или имотите. Освен това се мисли за субсидии за бизнесите, които наемат работна ръка в кризата. При безработица от 10% средно за Европа, с пикове по над 20% в държави като Гърция и Испания, Брюксел е принуден да действа решително по тези въпроси.