Председателят на историческото дружество Ангел попов отново докара известни историци в Хасково, като професорите Евгения Калинова и Искра Баева/седналите/

Матурата по история, могат да изпратят дори и добре подготвен зрелостник в трета глуха. Материалът е много, а темите са провокативно формулирани. Това си мърмореха ученици докато слушаха експерти от министерството на образованието и преподаватели, които им разясняваха особеностите на тазгодишният зрелостен изпит по история. Инициативата е в рамките на отбелязвания днес в Хасково „Ден на историка“.

Предметът е ключов за много престижни специалности в университетите, а в повечето ВУЗ-ове матурата по история се приема и като директен вход в тях.

Зрелостниците обаче се оплакаха от темите. Тези от Световната история са общи и неясни, например „Версайска система“ и „Студената война“. Версайската договорна система, завършваща Първата световна война, обхваща период от поне 20 години и засяга целия свят, с различен ефект върху стотици държави и народи. За да си подготвен, трябва да научиш огромно количество материал, настояха учениците. Преподавателите, разбира се, не бяха съгласни с тях. „Студената война“ пък обхваща половин век и десетки международни кризи. Дори и професионалните историци още не са единни в оценката на този период от световната история.

Горките зрелостници освен това трябва да учат и българската история- от Хан Аспарух до наши дни. Куриозното е, че при редовен кандидат-студентски изпит, е необходима само историята на България до управлението на Александър Стамболийски/ 1923-та година/. Последвалите знакови за България събития, като 9-юнският преврат, септемврийското възстания, 19-майския преврат, атентата в църквата Света неделя, 9-ти септември 1944-та година, явно са преценени като маловажни за бъдещите Академици. „Отдавна настоявам, че е недопустимо да не се обръща внимание на българската история от 20-ти век, но засега е така“ каза и проф. Искра Баева от СУ „Климент Охридски“.

Освен че за матура по история се учи много повече, се оказва че оценката от зрелостният изпит не стига за ВУЗ. В катедра „История“ на СУ например, всички специалности са достъпни с матура, но получавания от нея бал, задължително е по-малък от този получаван при редовен изпит. Оценката от редовния изпит се умножава по коефициент 3 /например 3х6=18/ а тази от матурата по 2.5/2.5х6=15/.

Това на практика обезсмисля идеята да се кандидатства с матура по история и не напразно предметът е повсеместно избягван от учениците в зрелостните кампании.

Г.Христов

Г.Христов

Учениците трябва да учат за матура повече отколкото за ВУЗ