Министър Лиляна Павлова - МРРБ. Дали здравия разум ще надделее над чиновническото бездушие?

В последните дни сме свидетели на втората серия на омразата, която нашата Държава изпитва към дребния и среден бизнес. Под прицел се намират Българските Интернет доставчици. Фирмите, заради чиято работа нашата страна се нарежда на 3-то място в света по качество и скорост на Интернет достъпа и то на цена в пъти по-ниска от цената на подобен вид услуга в другите страни!

Първата серия на тази омраза се разигра в началото на 2011 г. В пика на кризата - МРРБ (подтикната от някой) се огледа и вместо да види изровените и надупчени като швейцарско сирене пътища, улици и тротоари - вдигна поглед и насочи общественото внимание върху кабелите за Интернет! Странното бе, че във въздуха се намират и много други кабели (на електроразпределителните фирми, ВИВАКОМ и др.), които по силата на незнайна логика не предизвикват ни най-малък гняв! Оказа се, че единствените кабели, чието съществуване във въздуха е недопустимо са само кабелите за Интернет!

Пропагандната машина се завъртя и с добре премерени удари започна да обработва общественото мнение, отклонявайки го по този начин от важните и злободневни теми на деня. Рефренът "липса на естетика" и "грозота" бе успешно тиражиран чрез всички медии, без да се даде почти никаква трибуна на здравия разум, както и другите мнения! Без да се разбере, че естетиката си има своя цена, която е непреодолима бариера дори и за много по-развити в икономическо отношение страни.

След това послушните чиновници от ДНСК хукнаха да изпълняват закона, който в същия този момент се намираше в процес на обсъждане и преработка. Написаха стотици актове за административно нарушение и наостриха ножиците да режат. Резултата бе – хиляди абонати оставени без Интернет, телефон и телевизия.

Никой не може да устои на устрема на Държавата, особено когато същата иска да го съсипе! Затова повечето фирми се обединиха около идеята да вземат активно участие в обсъжданията за промени в закона за да може той да служи на обществото, а не обществото на него. Формулирахме и внесохме за обсъждане множество предложения. Участвахме в дебати и обсъждания; Търсихме подкрепа; Но никой не ни чу… В последната редакция на закона бяха запазени същите мъгляви формулировки и ексцентрични изисквания, които бяха невъзможни за изпълнение и трудни за разбиране дори от самите специалисти по министерствата. И така, по закон – пак ни изкараха престъпници!

Сега, година по-късно, сагата навлиза във втората си част. Тя учудващо много прилича на сагата с нашите медицински сестри в Либия. Когато една държава иска да изкара някого престъпник – тя прави законите такива, че същите или да не могат да бъдат изпълнени, или изпълнението им да изисква ресурс, който не може да се намери. После ги стоварва избирателно върху главите на избрани хора и фирми, докато други хора и фирми са оставени на спокойствие. Резултата е - фалит на дребния и среден бизнес и засилване на позициите на монополистите. Та кой друг може да си позволи да си вкопае кабелите на цена от 25-30 лева на линеен метър?

За клиентите – всички вас, резултата както винаги е един и същ: Монополиста започва да продава по-малко на по-висока цена. Пострадалите от това са всички…

Сега ДНСК пак остри ножиците. През Април ще паднат първите откоси „незаконни” кабели без оглед на каквато и да е мисъл или здрав разум. През 2011 г. ООН обяви правото на достъп до глобалната мрежа като едно от основните човешки права. ООН счита, че прекъсването на достъпа на потребителите до Интернет, независимо от обосновката, която се дава за това, е мярка, НЕПРОПОРЦИОНАЛНА на тежестта на каквото и да било допуснато нарушение и следователно това се явява нарушение на Член 19, параграф 3, на "Международния пакт за граждански и политически права"! ООН изисква всички държави да ГАРАНТИРАТ, че достъпът до Интернет е непрекъснат по всяко време, включително и по време на политически вълнения! В допълнение към това ООН заяви, че "Прекъсването на достъпа до глобалната мрежа от 11 юни 2011 г. ще се смята за нарушение на човешките права!"

Това смята ООН. А какво смята МРРБ и ДНСК – тепърва ни предстои да видим!

В краткото филмче по-долу се опитахме да ви дадем представа как този въпрос е решен в цивилизованите и напреднали страни в света. По начина, по който ще го гледат и разберат управляващите ще съдим и за тяхната цивилизованост.