Пиарът на община Харманли Георги Николов получи поредното признание за поезията си в събота вечерта в Пловдив. Той бе отличен с едната от двете втори награди в националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“, а първа награда не бе присъдена.

„Когато нивото е високо, стихотворението за първата награда трябва да е гениално. И затова както и през миналата година вместо една първа даваме две втори награди”. С това пояснение на председателят на журито проф. Огнян Сапарев започна връчването на наградите. Талантливи поети, почитатели и приятели на Добромир Тонев, който напусна света на живите преди 11 години, препълниха, както и преди година, книжарница „Форум” в мол „Галерия Пловдив” на 24 март.

Журито в състав проф. Сапарев, Йордан Велчев и Станислава Станоева присъдиха втора награда на пловдивчанина Иван Андреев. Той е инженер по образование, полковник от армията, със завършена военна академия. Но със стиховете си, които прочете, събра овациите на публиката и доказа, че поезията не се приютява единствено в душите на филолозите. Втора награда спечели и награждаваният в няколко други конкурса Георги Николов от Харманли. Двете трети награди отидоха също при пловдивчани – Юлияна Атанасова и у журналиста от Радио Пловдив Стоян Терзиев.

В препълнена с изящна словесност атмосфера, но и с примирена тъга премина награждаването и литературната вечер в чест на Добромир Тонев. Преди церемонията от екрана в книжарница „Форум” самият поет чете свои стихове и с това направи поетичното си и чисто човешко присъствие напълно осезаемо. Приятели на Добромир рецитираха развълнувани негови стихове. За първи път на церемонията в мол „Галерия Пловдив” прозвуча и песента „Жребци” – първата по текст на Добромир Тонев, композирана и изпълнена с много плам от поета с китара Красимир Йорданов.

Тази година със свои творби в националния конкурс участваха 165 поети при сто миналата година. Славата на поетичната надпревара очевидно е прекосила границите на България, защото председателят на журито професор Огнян Сапарев съобщи, че след крайния срок от чужбина са пристигнали няколко писма със стихове, посветени на Добромир Тонев, но поради закъснението не са били включени в конкурса. Едното от тях е изпратено до Пловдив от 40-годишна жена, живееща в далечната Нова Зеландия.

Националният конкурс за поезия „Добромир Тонев” се организира от община Пловдив, Дружество на писателите - Пловдив, Поетична академия „Добромир Тонев”, със съдействието на мол „Галерия Пловдив”, „Сиенит Холдинг”, г-жа Тони Симидчиева и туристическа агенция „Ана Травел”.

Организаторите съобщиха, че датата на третия конкурс ще бъде изместена – вместо в деня на смъртта на Добромир Тонев, връчването на наградите ще бъде през октомври, когато е рожденият ден на поета.

Ето и отличените в престижния конкурс творби на Георги Николов:

* * *

Няма нищо ново под слънцето.

И под облака.

Дъжд –

един

и същ –

покълва

милиарди години.

Еклесиастът е по-откровен

от Апокалипсиса.

При това

непрестанно се случва.

Плажът

Лежим върху пясъка – бездушни и голи.

И слънцето да ни нахрани хладно се молим.

(А не знаем над телата ни ненаситни кой бди? –

спасителят от плажа и от кръста е един.)

И двете Исусови риби изплуват като акули,

и жертвено ни поглъщат, преди да сме чули

стъпките леки на Спасителя по водата

и молитвата на морето, от вълните запята.

Плувецът

С бързо плуване зашивам

съдраните ръкави на реката.

Прекроявам я по мой образ и подобие.

Аз съм малкият речен бог –

Питър Пан с червеноперка в уста,

който знае къде зимуват раците;

как се хващат щипка за щипка,

преди да се хвърлят от оная скала…

(Женските девствени раци имам предвид,

задиряни сякаш от омар шериф.)

Къде по отеклите глинести брегове

седефените миди оставят

папиларните си отпечатъци знам,

по които и биват откривани мидите.

Как течението заобля камъните,

как камъните заоблят водата в капката,

която се хлъзга по лицето ми.

Аз съм жаба, целуната най-любовно

от водна змия и превърната в смахнат

речен принц, който изтрепва рибата.

(Както аз – с това стихотворение.)

Хрома речна русалка

с патерици от потънали сухи клони.

Кефал – подгонена водна кукувица,

хвърляща хайвера си в чужди подмоли.

Аз съм реката, която ме носи,

отнася, нанася. Аз съм пясъкът,

който не знае.

Аз съм без име – плувецът,

поемащ си въздух.

Haskovo.net