Стефан имал работа до едно село. Натоварил багажа на каруцата, взел кучето и тръгнал.
Изминал 50 километра, но конят му се уморил и казал:
- Стефане, дай да спрем да си почина малко! Не издържам вече!
Стефан като чул, че коня му говори, се стреснал много, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 5 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал:
- Добре, че поне кучето ми е нормално!
А кучето му казало:
- Стефане, а знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон, бе?