- Обвиняеми, шестима свидетели пред съда потвърдиха, че точно вие сте извършили обира! - казва съдията.
- Господин съдия, ако знаете на мен какви ми ги наприказваха за вас шейсет души, ама аз не им вя...

- Господин съдия! Възмутен съм от постъпката на обвиняемия! И то не толкова затова, че е откраднал, а защото е откраднал повече от мене…

- Задигнали сте дрехите на човека, когато се къпел. Имате ли да кажете нещо за свое оправдание?
- Да, на това място къпането беше забранено.

- Значи обвиняемият ви е нарекъл глупак?
- Да, в общи линии.
- Как така \"в общи линии\"?
- Ами каза го заобиколно - \"интелектуално двамата с вас сме на едно ниво\".

Рано сутринта съдията влиза в сградата на съда и вижда там самотен мъж.
- Вие какво правите тука?
- Ами свидетел съм.
- По кое дело?
- Ами не знам още, ама все ще се намери нещо.

В съда:
- На съда всичко е ясно. Да влезе убития.

- Подсъдими, как можахте да нанесете двайсет прободни рани с ножа право в сърцето? Това е невъзможно!
- Искате ли да ви покажа?

- Длъжен сте, в края на краищата, да си поставите една цел - да станете друг човек! - казва съдията.
- Опитах се, господин съдия, но веднага ме осъдиха за фалшифициране на документи…

- Нима не се досещате, че обвиняемият нарочно ви е накарал да отидете в безлюдния парк?
- Досещах се, но не очаквах, че ще грабне чантата ми и ще побегне…

- Днес излизате на свобода - казва директорът на затвора на затворника. - Надявам се, че ще започнете честен живот.
- Ох, господин началник, не съм в такава възраст, в която мога да си позволя експери...