- Обичам те! Обожавам те! Загубил съм си ума по тебе! Луд съм по тебе!
- Ей, най-накрая заговори като нормален човек.

- Скъпи, когато се оженим, ще имаме три деца!
- Откъде знаеш?
- Ами сега живеят при майка ми.

Двама влюбени. Тя му казва:
- Скъпи, много искам да се оженим, обаче… в работата ще тръгнат едни клюки, хич не ми се иска да знаят че съм женена.
- Добре, ако искаш - ще се оженим тайно. На никого ням...

- Прие ли Кристина твоето предложение?
- Да, но помоли малко да отложим събитието.
- Защо?
- Ами, каза ми : \"Скъпи, ти ще бъдеш последният, за когото ще се омъжа!\"…

- Скъпи, искаш ли да се оженим? След като се оженим, ще споделям с теб всички тревоги и грижи…
- Ама аз нямам тревоги и грижи?
- Е, аз нали за това казвам - \"след като се оженим\"…

- Моля за ръката на вашата дъщеря!
- Млади човече, пиете ли?
- Естествено, но нека първо да уредим работата!

- Мамо, скоро ще се омъжа.
- За кого?
- Не го познаваш.
- Има ли кола?
- Не.
- А мотоциклет?
- Няма.
- Е, слава Богу, че инак имаше да се трепем от работа, за да му купуваме бензин.

- Е, скъпа, попита ли родителите си дали ще ти позволят да се ожениш за мен?
- Да.
- И какво решиха?
- Не знам още.
- Как така?
- Ами баща ми още мълчи, а майка ми го чака да каже нещо, за да каже тя...

- Ако не ми кажеш, че ме обичаш, ще скоча през прозореца!
- Но ние сме на партера!
- Добре де, тогава ще скоча пет пъти!

- Моята дъщеря е сгодена от пет години!
- Не е ли малко длъжко?
- Не, тя сменя всяка година годениците!