- Скъпи, къде си?
— На лов.
— А кой диша там така тежко?
— Една мечка.
- Защо спиш със съседката от първия етаж?
— Защото от нейния балкон най-лесно се скача!
Срещат се двама. Единият се оплаква:
— Жена ми ми съсипа живота. И да дишам не ми дава!
— А пък моята наопъки. Щом се прибера вкъщи и веднага вика: „Я ми дъхни!“.
- Защо се разведе с мъжа си?
— Отнасяше се с мен като с куче.
— В какъв смисъл?
— Искаше да съм му вярна.
- Мъжът ти хващал ли те е с любовник?
— Не, но любовникът ми ме е хващал с мъжа ми!
- Защо искате развод?
— Защото жена ми по цели нощи скита по баровете, господин съдия.
— И защо скита по баровете?
— Търси ме…
- Ако се наложи да остана още в командировка, – казва мъж на жена си, – и не мога да се върна за Нова година, ще ти пратя телеграма.
— Може и да не я пращаш! Вече я прочетох, седи ти в джоба на палтот...
В районното влиза на бегом мъж и казва:
— Арестувайте ме, ударих жена си!
— Убихте ли я?
— Не, драскотинка няма.
— Ами тогава значи може да си ходите.
— За нищо на света! Тя е по петите ми!!!
- Какво обичаш повече в мен: лицето или тялото? – жена пита мъжа си.
— Душата.
— Защо? – кокетливо пита жената.
— Защото не се вижда.
Късно през нощта се чука на вратата на сарафин.
Сарафинът отваря и го нападат двама.
— Какво искате от мен?
— Сто килограма злато!
— А може ли да ви дам сто и пет?
— Може!
— Жено, злато мое, ставай, з...
- Ох! Знам ги мъжете, какви мръсници са, нито една фуста не пропускат!
— О, не! Моят мъж не е такъв! Може до него да лежи гола жена и да не я пипне.
— Не ми разказвай приказки!
— По себе си съдя!
Две приятелки си говорят:
— Нито веднъж не му изневерих!
— Хм, не вярвам, нито веднъж ли?!
— Честно! Нещо не ми вървеше…
Мъж е при психолог.
— Изневерявате ли на жена си?
— Да.
— Не я ли обичате?
— Обичам я.
— Но изневерявате? Значи не обичате!
— Обичам я, затова изневерявам рядко и само с най-добрите й приятелки.
В леглото. Мъжът почва да се натиска към жена си.
— Е, хайде де, скъпа.
— Ох, не мога. Боли ме главата.
— Ама аз да не те карам да мислиш?
Мъж към жена си, след секса:
— Кажи ми честно, пак ли се правеше?
— Не. Този път наистина спях.